Домът на Наталия Койл

Така изглеждаше къщата отвън:
````````````````````````````


Това беше кухнята:
`````````````````


Това беше всекидневната:
```````````````````````


Това беше стаята на Наталия:
``````````````````````````



Това беше гостната:
`````````````````


Това беше банята:
````````````````


Това беше нейния домашен любимец - Парис:
```````````````````````````````````````


Това беше другия й домашен любимец - Кити
``````````````````````````````````````

Стигнахме къщата ми. Тогава като по чудо рухна силен дъжд и аз поканих Алек да влезе вътре. Разбира се от всекидневната се чу лай.
- Това е Парис. - обесиних аз. - Не съм се прибирала цял ден и не съм го виждала. Отиди при него. Всекидневната е натам. - посочих му къде е тя, а аз отидох в кухнята да направя по един горещ шоколад. На Парис приготвих любимите му кучешки бисквитки и взех всичко на поднос. Като влезнах във всекидневната видях Парис да дърпа ризата на Алек. Засмях се на борбата им. Оставих чашите и хванах Парис, за да освободя изкупителната жертова (Алек).
- Извинявай! Той, май.... те харесва. - засмях се аз.
- Голямо пухче е наистина. - и като в отговор Парис се разлая, после се разшава, което значи "Пусни ме!" и отиде до порцийката си. Аз подадох чашата на Алек и отпраших към стаята си.След малко се върнах със един скицник и го подадох на Алек. В него имаше рисуки на Парси. Алек се усмихна и каза....

След като хапна Парис се настани в скута ми по най-неудобния начин и заспа. Аз го галех.
- Мерси. Виждаш ли колко добре позира? - попитах го аз и му посочих кучето. Алек се засмя. Аз също. А Парис само излая.
- Дъждът явно няма да спре скоро. Ще ти приготвя стаята за гости.
- Не, няма нужда! - извика той. - Ще се прибера пеша! - аз повдигнах едната си вежда и се усмихнах леко.После бавно се обърнах към прозореца, от където се чуваше гърменето и силния валеж.
- Отивам да приготвя леглото, а ти и Парси гледайте да не се сдърпате пак. - подхвърлих аз и излязох. Последно видях как Парис върти опашка, а после няколко лая. Сигурно е нападнал пак горкото момче.

На сутринта станах рано, за да приготвя закуската. Почти час след това залая и Парис и Алек стана. Дадох на Парис да яде и да се укроти, а Алек влезна в банята, после се преоблече и дойде в кухнята.
- Приготвих закуска. - казах му аз.
- Мерси! Той есдна на масата а аз поднесох закуската. Бях направила палачинки (от дебелите). Сложих на масата шоколад, карамел и топинг от ягода и започахме да закусваме.

- Мерси! - казах аз отхапвайки последното парче. Алек стана да си ходи.
- Благодаря за всичсо! - каза той. - Пак ще се видим, нали?
- Да, определено. - подхвърлих му аз.
Той тръгна към вратата, но изведнъж се чу как Парис лае и го захапа за крачола. Явно на Парис му допадна също и не искаше да си ходи. Аз го взех и изпратих Алекзандър.