Няколко дни след като пристигна и заживя в малкото градче Лейстър,Георги реши да се включни в местниясоциален живот и реши да си отвори два магазина в мола.Това беше доста тежка и амбициозна помощ,защото все пак си беше едно просто момче и не разбиарше от тези работи.Но благодарение на едно местно момиче,което имаше доста голям опит в това,тя го посъветва какво трябва да парви и му даде някой инструкций,който трябваше точно да следва,за да постигне целите си.
Така,преди няколко дни успешно успя да отвори своите магазини,на чието откриванене се събра доста хора и това редизвика неговата радост.
Когато официалните неща преминаха,той отиде до трудовата борса и пусня обяви,в който търсеше персонал за хранителиня магазин и магазина за бельо,като в тях уточняваше и заплащането за седмицата и изискванията,който имаше към хората,който решат да се захванат на работа.
Докато чакаше някакви новини,Георги се намираше в своя дом и по интернета си пишеше с един стар приятел от Нова Зеландия,с който си споделяха всичко най-важно и сега му съобщи за новата идея,която му бе хрумнала и това пердизвика неговото възклицание.
Том,така се казваше напълно го подкрепи и в продължилия 45 минути разговор,той напълно го въведе в местинят бизнес и му даде някой ценни съвети,който щяха да му бъдат в полза ако реши да увеличи и разшири атзи своя идея.