Осем сутринта.Време за работа.Появих се в кафето точна като по часовник.Бях облечена със сиво клинче до коленете,дълъг бял потник и малката престилчица на кръста с логото на бара.Косата ми беше волно спусната.Бях гримирана,за да не си личи колко ми се спи,апък и,за да съм красива разбира се.
-Здрасти Том!-казах на един от барманите,хванах няколко менюта и тръгнах да ги слагам по масите.
-Здравей Кими!-отвърна ми той и ми се усмихна-Работа,а?
-Знаеш как е..-засмях се и започнах да вземам поръчките и да ги нося на бара.После с таблата отнасях напитките и другите поръчки до масите на всеки един.Щом хората ме повикаха,вземах парите за поръчката и я прибирах в касата зад бара.
Така беше цял ден.Голяма гъчканица,а бяхме само няколко сервитьорки.Без почивка,дори.
Накрая на деня,веднага щом затворихме,хвърлих престилката.Избърсах масите,помогнах за измиането на приборите и се отпуснах на един от столовете.
-Леле..капнала съм!Умирам си за една вана и после удобството на мекото легло,кабелната телевизия и една голяма купа сладолед.-казах и очите ми зяблестяха.После се засмях.Станах на крака,облякох си якето,защото навън бе станало хладно и тръгнах към вратата.
-Чао хора,до утре!-казах и изчезнах към вкъщи.